В Закона за собствеността чл. 33 „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.” Целта на закона е да не се допуска в собствеността ново лице, нежелано от съсобствениците, които не продават своите идеални части. Този текст на закона е приложим във всички случаи, когато предмет на продажбата е идеална част от недвижим имот- идеална част от сграда без земя, идеална част от сграда заедно с идеална част от мястото, върху което е построена; идеална част жилище; идеална част от поземлен имот или от друг обект на собственост-гараж, ателие и други. Не се иска съгласие /отказ/ на съсобствениците обаче, когато се продава самостоятелен обект заедно с прилежащата му идеална част от терена /например когато се продава цял етаж от къща с прилежащата му идеална част от мястото, или цяло самостоятелно жилище с идеална част от мястото, гараж с прилежащата му част от земята. Когато в едно общо дворно място има самостоятелни сгради - разделна собственост на различни лица, всяко от тях може да продаде своята сграда и съответната й идеална част от мястото, без да предложи на другите съсобственици на земята.
